Хиропрактика

Хиропрактиката е насочена към лекуването на механичните нарушения в ставите, особено гръбначните. Думата произлиза от гръцки и означава „мануално лечение“. Ако гърбът ви скрои неприятна изненада, или ако вратът ви се схване или ако трябва бързо да разберете защо усещате необичайни болки в краката, на много места по света вероятно ще ви препоръчат хиропрактик. Макар, че заболяванията, които най-често се лекуват по този начин не са животозастрашаващи, те са сред обичайните причини за болките и оплакванията в съвременния свят. Много от проблемите са тясно свързани със съвременния начин на живот, най-вече с продължително седене на бюрото и в колата на неподходящ стол или седалка, като и от лоши навици за навеждане и вдигане на тежки предмети.
Когато лечението се извършва от опитен терапевт, то е леко и безболезнено и далеч по-безопасно от болкоуспокояващите лекарства и от пренебрегването на симптомите.

От произхода на терапията става ясно, че тя е тясно свързана с остеопатията. И двете практики са мануални, насочени са към заболявания на ставитеи включват елемент на профилактика. В методите на лечение разликата помежду им също е трудно доловима – хиропрактикът използва по-малко принципа на лоста, докато остиопатът използва повече принципа на лоста, но по-далеч от ставата, която лекуват. Терапевтите и от двете школи често ползват взаимно техниките си.

Произход на хиропрактиката

От незапомнени времена болни са били лекувани удивително успешно от знахари и шамани –чакракчии  лечители-лаици, лекуващи по интуиция навяхвания, изкълчвания, счупвания и свързаните с тях болести. Те не са били наясно със сложното функциониране на човешкия организъм и несъмнено са навредили на мнозина с невежеството си. Поради тази причина   има силна традиция на немедицинско лечение в тази област, която е подпомогнала възникването на нови лечебни дисциплини, насочени към опорно-двигателния апарат. Сред тях особено изпъкват остеопатията и хиропрактиката. Хиропрактиката се появява през 1895 година, независимо от ортодоксалната медицина. Разработена е от талантливия американски лечител Дейвид Даниъл Палмър /1845-1913/. Прозрението идва при Палмър, когато той открива въздействието на мануалната техника върху гръбнака. Убеден, че корените на болестта са в гръбнака, той създава теория, според която изместените прешлени ограничават гръбначните нерви и пречат на протичането на нервната енергия през тялото. Макар, че някои от разбиранията на Палмър съответстват на съвременните медицински изследвания на гръбначния мозък и нервите и отношението им към функционирането на органите, ортодоксалната медицина отхвърля теорията му. Днес професионалистите вече не следват буквално идеите на Палмър, макар че хипопрактиците все още са преди всичко специалисти по гръбначния стълб.

Научни изследвания

Като голям, но независим клон от медицината, хиропрактиката нерядко е била оспорвана, дори преследвана и принуждавана да доказва стойността си. Хиропрактиците отдавна поддържат схващания за функциите и дефектите на скелета, които медицината доскоро отхвърляше. Например, те твърдят че неправилното движение и носене на тежко ускоряват дегенративните процеси в опорно-двигателния апарат, както и че гръбначните дискове могат да се лекудат манипулативно. По-късно тези схващания намериха подкрепа в подробни медицински изследвания. Други клинични опити и изследвания също потвърждават ефективността на терапията. Най-простите оценки се основават на изследвания, свързани с компенсации на американски работници, при които се сравняват данните за лекуваните от хиропрактици със сведенията за лекуваните по методите на ортодоксалната медицина. Проучването показва, че хиропрактиката дава резултати два пъти по-бързо, а пациентите са по-доволни, защото проблемите им са били обяснени. Друго изследване показва, че хиропрактиката повишава издръжливостта спрямо болка, макар че тук механизмите са сложни. Проучвания в други страни също дават подробни резултати. Но най-забележителното доказателство в полза на хиропрактиката идва от едно клинично проучване, проведено в продължение на осем години от Съвета за медицински изследвания и публикувано в „Бритиш медикал джърнъл“ през 1990 година. То ясно показва предимствата на хиропрактиката пред амбулаторното лечение на болките в кръста.

Консултацията с хиропрактик

Ще ви направи пълен преглед и ще ви разпита обективно за вашето здравословно състояние.Много обстойно ще опипа гръбнака, за да види къде движението е ограничено и къде прекалено свободно, възможно е да провери и подвижността в други стави. Ако е необходимо, се прави рентгенова снимка, обикновено в изправено положение, така че да се види състоянието на гръбнака ви, когато той носи тежестта на тялото. Целта на лечението е да се възтанови механичната цялост на двигателната система. Най-важната задача е посредством упражняването на натиск с ръце да се наместят някой стави. За целта се използва специална кушетка, на която можете да заемете удобна позиция. Понякога по време на лечението костите издават шум, сякаш се плъзгат обратно на мястото си. Всъщност шумът обикновено се дължи на азотни мехурчета, който се образуват и пръскат в ставните торбички в резолтат на движението. Използват се техники и за меките тъкани – натиск върху лигаментите или масаж на мускулите за облекчение на болката и рефлекторния спазъм на мускулите и подготовка на ставите за изпукване. Лечението съвети и насоки за специални упражнения и други профилактични мерки за поддържане на правилния мускулен тонус.