Остеопатията е мануална лечебна система, която е насочена към структурните и механични проблеми на организма.
Тя се занимава не само с гръбначния стълб но и с цялата конструкция на тялото – кости, стави, мускули, лигаменти и меки тъкани на опорно-двигателния апарат. Целта й е да възтанови првилните им движения и функции посредством внимателно упражняван натиск и обучение. Според остеопатите, един от основните фактори, които предразполагат към проблеми на опорно-двигателния апарат е изправеното ходене. При ходенето на два крака земното притегляне постоянно поставя тялото под напрежение, особено гръбначните прешлени и дисковете между тях. Ставите и дисковете са устроени така, че да носят тежестта, и са опора на цялото тяло. Коремните и тазовите органи също трябва да се справят с постоянното теглене надолу. Допълнете към това постепенното натрупване на последици от лошата стойка, обездвижване и пълния ни със стрес начин на живот и ще разберете защо механичните проблеми се развиват бързо.

Произход на остеопатията

Остеопатията е създадена от д-р.Андрю Стил в Кърквил щата Мисури. Той се опитал да потърси лечение, което да стимулира собствените механизми на самоизцелиние на тялото, вместо да се опитва да унищожи или потисне болестните процеси.Разбира също, че телото би функционирало много по-добре, ако механиката му е здрава.
Философията и практиката на съвременната осеопатия се основава на разбирането, че здравето е нормалното състояние на човека. Диагностиката и лечението се опират на три основни принципа. Първо, че организмът има естествена склонност да се самолекува. Способността му да поддържа нормалните си функции в постоянно променяща се среда обаче зависи от сложни съобщителни мрежи – кръвоносната, ендокринната и нервната система. Второ, съществува тясна връзка между структура и функция, между движението на една става и функционирането и на най-малката клетка. И трето, организмът има по добър шанс да функционира нормално на всички нива, ако механиката му е здрава. Затова остеопатичното лечение на нарушенията в опорно-двигателния апарат често води до клинично подобрение в цялостното състояние на пациента.

Това се дължи на взаимовръзката между гръбначния стълб и контрола върху орханите и другите структури в организма посредством нервната система. При механичен дефект в гръбнака спазмът на околните мускули изпраща нервни импулси към съответната област на ниво гръбначен мозък. Нервите там стават свръх чувствителни и засипват другите, свързани с тях структури, с послание за анормално нервно стимулиране. В резултат на това често се влошава оросяването на органа, функционирането му се нарушава и защитните му сили отслабват. Затова освен при различни проблеми на опорно-двигателния апарат като болки в ставите, артрит, неврит и спортни травми осеопатията се използва успешно за лечението на широк диапазон от функционални прблеми.

Научни изследвания

Повечето съвременни научни изследвания в областта на остеопатията се провеждат в Съединените щати, където специалистите проучват въздействието й върху широк диапазон от заболявания: болки в шията, болки в кръста след раждане, мигрена и др. В една остеопатична болница в Мичиган дори е доказано, че остеопатични манипулации по време на раждане значително намаляват болките в повечето изследвани случаи.

По време на едно изследване във Великобритания, резултатите от което са публикувани в „Бритиш медикал джърнъл“ от 1975 г.страдащи от болки в гърба са били разделени на четири групи, като всяка група е лекувана с различен метод: стандартното съчетание на обезболяващи лекарства и почивка, корсети за обездвижване на гърба, ортодоксални физиотерапия и остеопатия. Групата пациенти, лекувани с остеопатични средства показала малко по-голямо подобрение в сравнение с другите групи. Друго британско изследване, публикувано в „Бритиш джърнал оф дженерал практис“ през ануари 1993 година показва, че колкото по-рано пациентът се подложи на остеопатично лечение, толкова по-значително е подобрението в симптомите. Такава е и главната препоръка на Консултативната група по клинични стандарти, независим източник на експертни станоища за британското правителство, чийто доклад от 1994 година „Болките в гърба“ препоръчва ранна намеса, с помощта на физикална терапия от рода на остеопатията, съчетана с активна рехабилитация и обучение на пациентите.

Консултацията с остеопат

Когато за първи път посетите остеопат с оплакване, например от болки в кръста, той ще ви разпита най-подробно. После ще ви прегледа в изправено и седнало положение и при движение. Правят се ортодоксалните ортопедични и неврологични изследвания, например изследването на рефлексите с чукче. В някои случаи се прави рентгеново изследване, особено ако скоро сте претърпели злополука или тежко заболяване, но то не е рутинна част от прегледа. В легнало положение се прави подробна оценка на диапазона на движенията и механичния стрес, на който са подложени тъканите около определени стави. Остеопатите използват силно придобитата си чувствителност при допир, за да открият и най-малкия стрес в опорно-двигателната система на организма и внимателно го отстраняват. Шири се убеждението че остеопатите карат ставите да щракат, но всъщност щракането или раздвижването на една става е само малка част от използваните от тях техники.

Така например при болки в кръста, типично остеопатично лечение са мобилизациите- къси ритмични движения за разтягане на свитите тъкани.Следва лек натиск върху болезнените мускули, за да се подпомогне отпускането им. Ако някоя става е изгубила от движението си може да се наложи леко да се разтеглят ставните повърхности. Това се прави бързо леко и безболезнено като ставата се превежда през траекторията на нормалното й движение, при което често се чува просволутото щтракане. При други проблеми, като например главоболие или просто болка в лицето, остеопатът може да притиска леко главата и шията, търсейки едва доловимия стрес в тъканите, а после безболезнено да задържи натиска в точките на напрежение до тяхното отпускане. Същият подход може да се приложи към всеки механичен проблем и е особено подходящ за при бебета, деца и възрастни хора.
Продължителността на лечението може да варира в много широки граници. Тя зависи от заболяването, от това колко отдавна страдате от него, от възрастта ви, от отношението ви към здравето и от условията на средата.